Богинята Бастет и тайнствената Странджа планина

Секретна разработка от 20 г. стряска жителите на Малко Търново

 

Търсят гробница на египетска богиня.Изследователи твърдят, че светилището е врата към Космоса

 

 

В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида. В нея е погребана богиня с глава на котка. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет са заключени огромни знания за земята, космоса и произхода на човечеството. Пирамидата не е просто обикновена гробница, а врата към звездите.

Истерията около египетската гробница в Странджа започва след появата на странна древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, чието име се пази в тайна, решил, че става въпрос за скрито съкровище. Дълго време търсил специалисти, които да разчетат картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова.

Историята с тайнствената карта е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ на Кръстю Мутафчиев. Авторът е бил съветник на Людмила и като шеф на отдел „Културно наследство“ е включен в изследователския екип в Малко Търново. Той твърди, че след като занесли картата на Ванга, пророчицата казала: „Мястото е свещено, намира се в близост до Малко Търново. Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там има несметни богатства – злато на буци, предмети, книги, оръжие. Оръжието им е особено. Има написана история за 2 хилядолетия назад и предсказание как ще се развие светът 2 хилядолетия напред. Нещата са закопани на 6 места. Много, много отдавна дошли по вода от Египет, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било построено от роби, пролята е била много кръв.“

Прозрението на Ванга накарало Живкова да действа. През пролетта на 1981 г. тя изпраща в Малко Търново експедиция, която започва разкопки. Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април вечерта, след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му се вцепенили от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това хукнали обратно към града. Странни неща в Мишкова нива са виждали и иманяри. „Нещото“ се появявало винаги нощем, но в определени дни през годината. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно никой не може да обясни.

Още на следващия ден изследователите се върнали на хълма и започнали разкопките. Попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити полуизгнили дървени дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в ГДР. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Групата попада и на друга странна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни късове. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната карта.

Мястото било свещено за траки и римляни

Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под своя опека. Дълго време районът е бил отцепен от военните. Внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Обектът отдавна не се охранява от военните, но така или иначе достъпът до него е невъзможен, защото се намира непосредствено до българо-турската граница и попада в зоната „зад мрежата“. Отвън мястото прилича на обикновен хълм и с нищо не подсказва, че под него лежи египетска пирамида. От западната му страна се забелязват два отвора, напомнящи изоставени рудници. От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.

Археолози и историци отричат легендата

В книгата си „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ Кръстю Мутафчиев излага версията на изследователите, изградена на базата на дешифрираната старинна карта и разкопките. Според тях извънземна цивилизация е сложила началото на човешкия род на земята. Пришълците дошли от съзвездието Цефей. Водени от Бастет, те се установили в Египет, а след смъртта на владетелката им по нейно желание я погребали в Странджа, като пренесли тялото й с кораб по море. В българските земи космическите заселници сложили началото на тракийската цивилизация, а доказателствата за това лежали в гробницата на Бастет. Мутафчиев вплита в теорията си и твърдения, че Омировите герои и древногръцките богове всъщност са реално съществували личности, дошли от друга планета. Още по-смела е версията му, че в гробницата на Бастет в Странджа вероятно се намира и изчезналият библейски Кивот със скрижалите. Тези твърдения се приемат с насмешка от водещите ни археолози и историци. Те твърдят, че историята е нелепа и смешна, а Людмила Живкова е била заблудена от псевдодоказателства за съществуването й. Един от основните им аргументи е, че по света никъде няма гробница на божество, защото божествата не умират. Екипът на Живкова обаче контрира с тезата, че Бастет е била фараонка, а след смъртта й е обожествена. Дали под Странджа има нещо и какво е то, остава загадка. Библейски Кивот, египетска гробница, старгейт или просто старинни рудни галерии лежат в подножието на връх Градище, може да се разбере едва след мащабно археологическо проучване. Засега обаче никой не смята да хвърля пари за нереални теории и мистични легенди.

Статията е на в-к „Стандарт“ от 2004 г.