Долмените-мистичните места на Странджа

 

 

Стъпите ли в полите на Странджа, няма как да не попаднете на странни каменни мегалити, подредени във форма на миниатюрни къщички. Долмените се срещат тук на всяка крачка и пазят невероятни легенди за змейове, змеици и самодиви.

В Странджа и до днес живеят старци, които се кълнат, че с очите си са виждали как самодиви в бели премени играят диво самодивско хоро.

Нежните мистични създания се събирали в тъмни доби на потайни сборища около долмените. Археолозите си имат друго мнение по въпроса и гледат на змейовите легенди като на фолклорна екзотика. За учените мегалитите са сред най-интересните археологически паметници, построени от хората преди хиляди години. Може и така да е, но легендите за самодиви и змеици са къде по-интересни и пленяващи.

Едва ли има друго място в България, което да пази толкова много митове и легенди. Невероятните истории за танцуващи в транс самодиви и страшни змейове, които крадат най-красивите девойки, са живи и до днес в Странджа. Малцината старци, останали в обезлюдените села, ги разказват със страхопочитание. Разказват ги така, както са ги чули в своето детство от бабите си.

Друг е въпросът, че в странджанските села девойки отдавна няма – нито красиви, нито грозни. Сигурно затова и змейове напоследък почти не се появяват. Или поне така се шегуват местните хора. Къщите на змейовете обаче още ги има. Стоят си непокътнати в планината със стотици. Още от времената, когато гората била пълна с подобни същества.

 

 

Не е за вярване, но както всички легенди в Странджа, и тези са преплетени с реалността. Тук дори си имат истински доказателства за страшните създания и то не едно и две. Първият артефакт, доказващ съществуването на змейовете, са долмените.

И няма как да е другояче – иначе защо местните ще ги наричат „змейови къщи“?! Те са неразривно свързани с древните легенди за великани в човешки образ, които крадат хубави момичета.

Според преданията това се случва винаги и само през лятото – на празниците Еньовден и Горещниците. Единственото, което различава змея от хората, са малките крилца под мишниците. Те обаче са скрити под дрехите и никой не разбира, че това е предрешен звяр. Обикновено змеят обладава съзнанието на девойката и тя остава завинаги негова в плен, обсебена от своя любим.

Старите предания са запазили и ритуалите, с които тази коварна любов може да бъде „излекувана“. Родителите качвали момичето на кола без ритли и го извеждали извън селото в посока на слънцето. Когато стигнели до наклон, те разглобявали колата, а частите разхвърляли на различни страни. Това правели странджанци преди много години, когато имали съмнения, че някоя девойка е залюбена от змей.

Друго доказателство, че змейовете са си съвсем истински, се крие в имената на селата. В района около Малко Търново поне половин дузина селца са кръстени на змейове – Белеврен, Еврена, Евренозово, Караеврен. Коренът на думата „еврен“ идва от турски език и в буквален превод означава „змей“.

Едното от селата е наречено на белия змей – Белеврен, другото е кръстено на черния змей – Караеврен, днес познато повече с новото си име Близнак. А помежду трите села Белеврен, Евренозово и Караеврен е местността на Змея – Еврена.
За да докажат своето пребиваване в района, змейовете са оставили десетки каменни къщи. В съседното село Бяла вода и до днес разказват легендата как змеят, който живеел в пещерата на баира, откраднал хубавата Елена от хорото. Спуснал се като хала от върха и грабнал момата, а после отлетял. В Бяла вода повече никога не видели хубавата Елена, но намерили сукмана й край пещерата, която нарекли „Еленината дупка“.

 

 

И до днес в Странджа се намират разказвачи на чудни истории, които се кълнат, че са виждали истинско самодивско хоро да се вие около мистериозните долмени. Стане ли въпрос за самодиви, хората в планината започват бързо да се кръстят и да шушнат подплашени. Поведението им подсказва, че нежните създания със сигурност са доста по-опасни от крилатите великани и дори изговарянето на името им, особено по тъмно, е забранено.

Легендите разказват, че самодивите са приказно красиви жени, които танцуват божествено, а гласовете им омагьосват. Погледнеш ли ги в очите обаче – убиват с поглед. Някога, много отдавна в Странджа имало смели юнаци, които успели някак си да опитомят самодиви и да ги превърнат в невести. За това трябвала не само смелост, но и хитрост. Ако някой мъж успеел да открадне булото на самодивата, тя се превръщала в обикновена жена и му се покорявала. Тя минавала през венчило, раждала деца, но никога не ставала добра майка и домакиня, а използвала всяка възможност да си върне откраднатото було и свободата. Тогава изоставяла децата и мъжа си, за да се завърне при своите посестрими край долмените.

Понякога, разказват, самодиви приставали и по собствено желание, щом се влюбят. Но обсебвали любимия си без остатък и го измъчвали с прищевките си до смърт. Затова най-добре работа със самодиви да си нямаш, мъдро съветват старците.
Приказките за самодиви може и да ви се сторят наивни, но хората в Странджа се кълнат, че са истински. И съвсем не на шега си носят в джоба глава чесън или парче от змийска кожа. Казват, тези две неща имали чудодейна сила и пазели от самодивска магия.