До село Заберново: 1000-годишно дърво и 13-те параклисa

 

 

Заберново е село на територията на Природен парк Странджа и община Малко Търново. Притегателно е за туристи поради това, че в неговите околности са най-старият странджански дъб, множество параклиси, както и най-старата странджанска църква.

Спрямо всички останали села в Странджа, тук броят на параклисите е най-голям – цели 13. Сред тях, най популярен е „Св. Георги“. Необикновеното при него е наличието на древна езическо – тракийска оброчна плоча вградена в самия олтар и изложена на показ. Тя била открита след пророческо съновидение.

В близост до Заберново се намира и местността Парория, наситена с природни и исторически богатства.

Заберново отстои на 64 км от Бургас, а от Малко Търново е на 42 км.

 

Кратка историческа справка за Заберново

 

 

Местността е била населена от дълбока древност, за което свидетелстват тракийските мегалити в местността Парория. Предполага се, че настоящето село е възникнало в края на XVII век от сливането на две села.

За произхода на името Заберново има няколко хипотези: една е свързана със Заборна – от тракийски езиков корен “берна”= пълен, изобилен; друго предположение е, че името на Заберново произхожда от Заберган – хан на българите кутригури (550 – 558). Заберган с войската си е извършвал преходи из целия Балкански полуостров чак до Цариград и дори е бил заплаха за император Юстиниан І през 558 – 559 год.

В околностите на селото има множество тракийски и антични паметници – долмени от Х в. пр. Хр. и могилни некрополи. На 4 км югоизточно от Заберново, на завой на р. Стръмница, са локализирани останките на ранновизантийска крепост. В местността „Рупите“ се забелязват следи от металургична дейност.

Преди заселването на днешното си мястo селото е било в местността „Юртя“, 2 км на север, а след това в м. „Тулпан“ – на същото разстояние в южна посока. Селото се установило на сегашното си място преди повече от 250—300 години. В него се влели жители от две села: едното било разположено в коритото на р. Велека при вливането на притока й  Младежка река, а другото се наричало Телкиляр, намирало се   на около 15 км североизточно по билото Уграш – Хаджийка – Атлиман.
Североизточно от  Заберново, в местността „Манастирет“ или „Балаклия“, са останали следи от старо селище и от големи манастирски сгради. Има основания да се предполага, че тук се е намирал средновековният гpaд Угреш. За него се споменава в една приписка в молитвослов от 1600 г. , направена от йеромонах Василий. В подкрекепа на това предположение са и останалите до днес множеството топоними: Уграш (височина), Уграшки извор, Уграшки дол, Уграшки гьол и др., които фонетически са много близки до Угреш.

 

 

Селището е било обезлюдявано на няколко пъти и след това заселвано наново. Това се случило след Руско-Турската война през 1829 г., след Освобождението през 1878 и след Илинденско-Преображенското въстание през 1903.

Към настоящ момент тук живеят едва около 100 души (117 жители-2009 г.) с основен поминък животновъдство.

Землището на Заберново е осеяно с култови паметници, като се почне от:

  • Селската черква „Св. Лука“ – най-старата във вътрешността на Странджа (XVII в.);
  • Заберновския манастир (XIV в.);
  • Параклис “Св. Георги” – намира се на около 2 км южно от селото, в олтара му е вградена плоча с изображение на тракийския конник;
  • Параклис „Боже име“ – на 5 км южно, построен е през 1925 г. след съновидение на баба Жора Георгиева, празнува се на Спасовден;
  • Параклис “Св. Дух” – на 1 км източно от Заберново, в местността „Опята гора“, в съседство с долмен, преди векове на това място е имало манастир;
  • Параклис “Св. Марина” – останки от параклис, разположен на стръмен и труднодостъпен терен, за който се смята, че е служел като място за наказание на монасите от Заберновския манастир, ако се случело да извършат някакъв грях;
  • Параклис „Св. Богородица“ – намира се на 1км северно от селото и
  • Параклис „Св. Константин“ – на около 2 км сверно.
  • Има и още един параклис – „Св.Богородица“, намира се на около 6 км южно от Заберново, при вливането на р. Младежка във Велека, там където преди повече от 300 г. е съществувало селище и изселилите му се жители основали днешното Заберново и Стоилово. Параклисът е известен и като „Велечката Света Богородица”, в сегашния си вид е построен най-вероятно през XIX в. Колкото и да е срамно трябва да се спомене, че преди години в този малък храм се отглеждали прасета, от тях е останал пласт от свински тор, иконите са омърсени с нечистотии, а свещникът е зарит в торта…..

 

Църквата „Св. Лука“ в Заберново – най-старата действаща църква в Странджа

 

 

Намира се на площада на Заберново и нейното разглеждане може да се съчетае с посещението на горепосочените два обекта. Считана е за най-старата действаща църква в Странджа и е построена още през 1715 година по документи, а според предположения на изследователи – през XVII век. Вкопана е в земята, както е повелявал законът по време на Турското робство. Местните хора са я вдигнали за две денонощия, а както може да се види сега – вложили са в строежа буквално „каквото им попадне“ – тухли, керемиди, камъни.

Вероятната причина за това са скоростта на градежа, както и трудните години на немотия по време на робството. Подобни на нея – вкопани в земята са някои от църквите в Бръшлян, Созопол и Ахтопол, строени преди няколко века.

Вътре в църквата „Св. Лука“ има стаичка, която някога е служила за килийно училище и сега е пригодена за разглеждане от туристи. Изложени са различни пособия, които се използвали от учениците в онези времена.

 

Характеристика на маршрута до параклис “Св. Георги”

 

Обектите се достигат по черен селски път, който може да се вземе пеш или с високопроходим автомобил. Попадат в т. нар. местност „Тулпан“.

Дължина – 2 км в едната посока

Денивелация 30 м

Време за изминаване – около 40 минути в едната посока

Почти целият път е широк, удобен и настлан с чакъл и почти никъде не се налага да се гази във висока трева. Само в участъка около самия параклис има кратко преминаване през ниска трева. Подходяща екипировка за разходката са закрити маратонки или туристически обувки, шапка и тъмни очилa.

Преминава се покрай открити поляни и през малка гора. Ако се продължи по същия път по-нататък може да се достигне до т.нар. местност Тракийски лагер, която е разположена на единия бряг на река Младежка.

 

Описание на маршрута

 

Началото на пътеката е в близост до гробищата на Заберново в югоизточния край на селото.

След около 1,4 км има кратка отбивка в вдясно от черния път. Върви се около 100 м през поляна до достигане на вековното дърво.

Има изграден заслон и табела с описание на дървото. Това е дъб- благун на 970 години и се счита за най-старото живо дърво в цяла Странджа. Обиколката му е около 7 метра. Разходката може да се съчетае с пикник – има маси, пейки за отмора и огнище.

След връщане на черния път се продължава направо. Скоро след това се завива вляво, покрай заградено пасище за крави. Следва завой вдясно, по пътека между две заградени пасища. Върви се около 200 м по пътека с ниска трева. По тази пътека, между двете пасища, след кратко вървене се достига до параклиса. Кравите са обградени с т. нар. „електрически“ пастир. Близостта на кравите не трябва да смущава, тъй като оградата представлява т.нар. „електрически пастир“ . Състои се от кабели по които тече нисковолтов ток.

 

Параклис Св. Георги

 

 

Според местното предание и описанието вътре, параклисът бил изграден през 1912 година след пророческо съновидение. На Божка Янчева, която боледувала дълго, се присънил ангел, който посочил мястото където трябва да се построи параклиса. При разкопаване за основите, съпругът й Георги Янчев намира плочката, в чието изображение местните хора припознават Св. Георги. Така бил определен патрона на храма и негово име.

Изграждат параклиса с „надежда за изцерение и по-добро във всички нас“.

В олтара на параклиса „Св. Георги“оброчна плочка с изображение на „Тракийският конник“ заема централно място.

„Св. Георги“ е изграден от камък с червен оттенък – каквито са геоложките особености на района. Много къщи в Бръшлян, например, са изградени именно от такъв камък.

Практиката да се обгражда цялото село с параклиси е присъща за цяла Странджа – всяко село е обградено от тези малки храмове, които местните наричат манастирчета. Според вярванията на жителите – по този начин селото става заградена територия и епидемиите не могат да пресекат свещения кръг образуван от „манастирчетата“.

Подобно на „Св. Георги“, местоположението на параклиса „Боже Име“, край Заберново също било указано в пророческо съновидение през 1915 година. При разкопаване за основите, неговите строители намират останки от по-ранен християнски храм.

Като цяло това са необясними чудеса за Странджа – сякаш самата планина въздейства по някакъв начин върху съзнанието на нейните обитатели. Тя често е наричана мистична поради този род феномени, както и заради други чудеса.

Легендата за параклиса „Св. Троица“ край Граматиково (на 10 км оттук) също е свързана с пророческо съновидение, когато монаси изпаднали в беда са спасени. Местен големец сънувал бедстващите монаси, озовали се затрупани в подземната пещера на манастира, и на другия ден ги спасили.

А самият ритуал „нестинарство“, присъщ на странджанци също би могъл да бъде наречен феномен. На точно определената дата – в деня на „Св. Св. Константин и Елена“ по стар стил, преди да започнат огнения танц, нестинарите изпадат в „транс“. Това е така нареченото „прихващане“ и за кратко имат видения за бъдещето – на себе си и своите близки.

 

Продължение на похода към Тракийски лагер и Петрова нива

 

Склонните към по-екстремни и дълги походи туристи могат да продължат по черния път към местността „Тракийски лагер“, който е разположен на единия бряг на река Младежка. След това могат да пресекат реката с газене и после да се придвижат до Петрова нива. Дълбочината на реката е променлива величина, но обикновено през лятото е плитка.

 

Параклисът „Свети Константин“ и един изчезващ обичай с древни корени

 

Той се намира на лесно място, с кратък пешеходен преход. Един от малкото останали в Странджа, при които е спазена стара традиция с древни корени. Това е наличието на две врати – една за вход и втора за изход.

Началото на черния път, който води към параклис Свети Константин се намира 3 км преди Заберново, при отбиване вдясно от асфалтовия път. Може да се паркира автомобила и да се продължи пеша. Върви се около 500 м до достигане на параклиса. Разходката е основно през обширна поляна, като на места има и рядка гора.

 

Параклисът „Свети Константин“

 

За този параклис  е направен документален филм на БНТ „Светилищата на Странджа“. Във филма има събрани интервюта с историци, етнографи, културолози и духовници за своеобразните обичаи в Странджа. Един от специалистите е историка и археолог Ивелина Петкова. Тя е виден познавач на историята на района, традициите, светилищата и дългогодишен директор на музея в Малко Търново.

Според нея, тази особеност при някои от параклисите в Странджа да има две врати произхожда от древно езическо схващане. Съгласно него, поклонникът идва по една пътека, влиза през едната врата, моли се, излиза през другата врата и се връща към дома по друга пътека – прави се кръгов маршрут. Древните траки са вярвали, че заградената с кръг територия е сакрална и закриляна от боговете. Поради тази причина, техните светилища са в кръгова форма – Мишкова нива, Пропада, Поморийската гробница – светилище и др. Това поверие се е запазило хилядолетия напред чак до наши дни.

Всяко селище е обградено от тези малки храмове, които местните наричат манастирчета. По този начин селото се сакрализира и епидемиите, и всякакви други напасти не могат да пресекат свещения кръг. Голяма част от параклисчетата били изграждани след съновидение или пророчество. Явилият се в него светец, който е дал упътване за мястото, където трябва да се изгради свещената обител, ставал патрон на новопостроения храм.

 

Останалите параклиси в Странджа, за които знаем, че е спазена традицията за 2-те врати са:

 

  • Св. Петка между Калово и Заберново;
  • Св. Троица между Граматиково и Визица.
  • Св. Богородица (Успение Богородично) при Велечките колиби между Заберново и Петрова Нива
  • Св. Илия до Визица;
  • Св. Богородица северно от село Българи

 

Всички те са строени през XIX век или по-рано и са концентрирани в района Заберново, Калово, Визица, Граматиково, Българи. Тези села са съвсем близо едно до друго на около 10 км по права линия.

Традицията да се правят по две врати на параклисите, обаче, е на изчезване. При по-новите параклиси ( от XX век) тя вече не се спазва и е налице само една врата.

Внимание! Около параклиса има местности в които се ловува. Не съществува законова забрана за преминаване на туристи – пешеходци, но с оглед – избягване на излишни тревоги и ваша собствена безопасност препоръчваме да се избягва посещение в активния ловен сезон 01.10 – 28.02.

 

Местност Парория

 

 

Северозападно от Заберново се намира природната местност Парория. Обявена е за защитена заради множеството вековни дървета, които се срещат на нейна територия, както и редките растения. Освен с природата си, местността е ценна и заради историческите богатства от няколко епохи, които крие.

Още траките са я определили като свещена, и там сега могат да се видят останки от техния бит – т.нар. долмени. През Средновековието, местността е била сакрална и за християните – имало е цял манастирски комплекс.

Предполага се, че там е било средище на последователите на християнското учение исихазъм. Също така има хипотеза, че на мястото на днешния параклис „Св. Петка“, построен през XIX век, е бил самият манастир на основоположника на исихазма Григорий Синаит. До него може да се достигне по маршрут започващ от Заберново, който пресича цялата местност Парория.

Може да се достигне до параклиса, тръгвайки от отбивка по пътя към съседното село Калово. Този маршрут е по-лек, спрямо прехода започващ от Заберново.

 

 

Недалеч от параклиса „Св. Петка“ се намират останките от параклис „Света Марина“, разположен е на стръмен и труднодостъпен терен, за който се смята, че е служел като място за наказание на монасите от Парорийския манастир, ако се случело да извършат някакъв грях.