Защитена местност Пирен

 

 

Защитена местност „Пирен“, обявена със Заповед № РД-4051 от 29.12.1973 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, обнародвана в бр. 29/1974 г. на Държавен вестник.
Площ: 22,39 хектара.
Намира се на 4 км североизточно от странджанското село Кости. Каменистите му припеци опазват най-представителното находище на формации от пирен и други редки храсти и треви.

 

Пиренът Е. arborea е вечнозелен храст или ниско дърво (в Странджа – до 1,5 м височина) с кафява кора, изправени клонки, 4–6 мм дълги тясно линейни листа и дребни бели цветове. Образува плътни обраствания с проективно покритие 60–70% или разредени храсталаци, които заемат неголеми площи. с игловидни листа, събрани в прешлени по три.

Цветовете са дребни, разположени на тънки цветоносни клонки, като образуват къси гроздовидни съцветия. Цъфти през май-юни. Плодът представлява разпуклива кутийка, съставена от 4 – 8 дяла. Реликтен вид от времето на терциера, елемент от средиземноморската флора. В България е разпространен единствено в Странджа, по сухи каменисти склонове и край редки дъбови гори.

 

 

Е. arborea  е включен е в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, както и в Червената книга на България – категория „Рядък”.

В Защитената местност Пирен е забранено да се късат и изкореняват растения, да се уврежда или променя естественият облик на местността.