Лисиците в Странджа са в окаяно състояние

 

 

Лисиците в Странджа са в окаяно състояние, твърдят ловци от село Фазаново в община Царево. Мършави, гладни, опърпани, те търсят контакт с хората, за да имат шанс да оцелеят.

Не ги гонете, не ги отстрелвайте, а ги нахранете, защото за това им състояние сме виновни само ние – хората.Промяната в климата, унищожаването на горите, прекалената употреба на отрови – всичко това се отразява върху популациите на животните и от него всички страдат, защото са навързани на хранителната верига, твърдят еколозите.

Обикновената лисица (Vulpes vulpes), наричана още червена лисица или просто лисицата, е най-големият представител на рода Vulpes. Среща се в почти цялото северно полукълбо от Арктическия кръг до Северна Африка, Централна Америка и азиатските степи.

Лисицата е всеяден вид. Тя яде това, което е на разположение: семена, плодове, насекоми (например скакалци), гризачи, зайци, птици, яйца, земноводни (жаби) и малки влечуги (гущери), риби, миди, земни червеи, мърша и гъби. В градовете тя рови около кофи за боклук. Средната по размер лисица се нуждае от около 1 кг храна на ден. Тя има доста малък стомах и може да изяде само половината (10%) от това, което куче или вълк (20%) може да яде спрямо теглото си. Затова тя трябва да яде по-често от братовчедите си, а в природата е трудно да получава редовно хранене. Затоват този хищник обикновено страда от глад. Той остава активен, дори ако страда от няколко седмици недохранване. През зимата лисицата може да измине много километри в търсене на храна. Но ако зимата се окаже снежна, за тях става много по-трудно да оцелеят.

Обикновено лисицата живее на площ от 60-160 ха, в зависимост от наличието на храна, гъстота на населението и тип местообитание. Ако не броим размножителния сезон, рижите лисици живеят сами и спят под открито небе и в най-големия студ. Тъй като носовете и възглавничките на лапите им лесно премръзват, лисиците използват огромните си пухкави опашки като одеало.

Езикът на тялото на лисиците е подобен на този на други кучета. С изправени уши и повдигната опашка сигнализира за самоувереност или господство, уши на ушите, прибрана опашка и тяло сгънато – предайте се. Лисиците ви канят да играете, също като кучетата, използвайки т.нар поклони – спуснете предната част на тялото, повдигнете ушите и залепете техните крупи нагоре. За разлика от кучетата и вълците, те не могат да ръмжат или да вият. Вместо това те правят около 40 други шумове – вкл. те скърцат, хленчат и лаят с висок глас като крясъка на врана.

Лисиците не нападат хората при нормални условия.