Маршрут до Змеювата къща: с. Звездец – Меден дол (Бакърлъка) – с. Евренозово

 

 

Продължителност – около 2 часа

Препоръчително с туристически водач

Маршрутът започва от центъра на село Звездец в посока с. Евренозово. Поема по черен път през обширни поляни, от които се откриват незабравими гледки към хълмовете на Странджа и долината на р. Велека.

Достига пожарната кула и продължава по стар коларски път.

Навлиза в млади дъбови гори, редуващи се с множество поляни.

След около 3 км се спуска към Меден дол (Бакърлъка), минава покрай чешма и след кратко изкачване достига асфалтовия път за с. Евренезово. Маршрутът продължава на запад по него и след 1 км достига с. Евренозово.

Край пътя, вдясно, се намират тракийски долмен и тракийско светилище, а вляво гробница от римската епоха.

Долмените са древни мегалитни съоръжения, изградени от няколко отвесни и хоризонтални каменни плочи. Свързани са с религиозните вярвания на древните хора. Според изследователите, в България най-висока концентрация на подобни структури има в планините Странджа, Сакар и Източния дял на Родопите.

Местните хора наричат долмените „змейови дупки“. Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила.

Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

 

 

Околностите на село Евренозово са наситени с много мегалитни паметници (долмени-съоръжения, изградени от няколко положени отвесно каменни плочи, които образуват камера и са покрити с друга каменна плоча) датиращи от X-IX в. пр. н. е. Намират се в местностите Меден (Бакърен) извор, Райков чукар и Лъките. Обикновено са разположени на места с панорамен изглед към региона и с вход, ориентиран на юг. Местните хора ги наричат „Змейови къщи“, откъдето и дошло и името на селото – турската дума „Еврен“ (змей/дракон). Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила.

Тракийските традиции за погребване на мъртъвци в надгробни могили се запазват в Странджа до приемането на християнството.

За светилището и гробницата трябва да се върнете около 250 метра назад по шосето. Те са от другата страна на пътя – ще видите черен път, който се отделя от шосето и информационно табло. Тръгвате пеша по черния път и на стотина метра вляво от него ще се натъкнете на светилището – то представлява камъни, наредени в кръг. Римската гробница е малко по-трудна за откриване, но е съвсем наблизо. Подминавате малко светилището и се насочвате през поляната нагоре вляво към близкото възвишение в началото на гората.

 

 

През 2003 година, в голям некропол в местността Меден извор,е разкрита интересна каменна гробница, с полуцилиндричен свод и представителна фасада, с крепида и  хоросанова замазка. Предполага се, че е от римската епоха или от началото на IV век. При изучаването й са открити останки (скелети) от поне 14 различни човека и една чаша.

В близост до гробницата се намира тракийско светилище от най-стар тип – „умбо“ или „омфал“ (от гръцки omphalos – пъп).

 

 

Според вярвнията на траките, тези места са били въображаем център (пъп) на света и свързващо звено между подземния свят, земята и горния свят. Идеята за Омфала обединява елементите на шаманизма, култа към камъка и вярата в една “Майка-Земя”.

Намиращата се в центъра на крепидата монолитна скала се приема за каменна запушалка на канал, свързващ вселенските равнища. На това място тракийските жреци са изпълнявали ритуали, свързани с орфическата религиозна система.

Интересно и вълнуващо е да видиш и да се докоснеш до тези обекти-нещо толкова старо, устояло на времето (а и на хорските разрушения). Още повече, че това са светини по нашите земи, на нашите предци.