Маршрут от Граматиково до Индипасха

 

 

Индипасха е скално светилище и предполагаемо древно тракийско оброчище, намиращо се между с. Сливарово и местността Качул. Местните хора го считат за едно от най-светите места в Странджа планина и вярват, че водата му е свещена и лековита, а посещението на мястото носи изцеление, духовно пречистване и сбъдва желания. Предполага се, че е било ползвано от траките преди повече от 2000 г. за ритулни действия, а впоследствие потъва във вековна забрава.

Попада в дълбок сенчест дол, и се достига по удобни приключенски пътеки насред гъстa горa.

Тук ще представим единия от двата възможни маршрута достигащи обекта. Той започва от местността Качул, близо до Граматиково по пътя към Малко Търново.

 

 

Ще ви бъде от полза да намерите отбивката водеща към Индипасха от черния път започващ от Качул. В случая това може да бъде напълно достатъчно – от отбивката до Индипасха са 1,5 км. по пътека без разклонения.

Дължината на целия маршрут е 7 км с обща денивелация – 120 м.

До отбивката водеща към Индипасха са 5,5 км по черен, настлан с чакъл път. Той е в отлично състояние – широк и удобен, навярно заради постоянния интерес към обекта. Може да се придвижите изцяло пеш, но по пътя минават и  обикновени автомобили (не високопроходими). При достигане на отбивката следват 1,5 км по друг черен път, който вече не е подходящ за автомобили.

 

 

 

 

Минава се покрай сградата на „Ловен дом Качул“ и се достига до чешма с изворна вода, където има направен малък паркинг.

Около сградата на ловния дом се намира т. н. „Дендрариум“ .  Това е колекция от чуждоземни видове растения – черен бор, смърч, сребриста ела, индокитайски бамбук и др. Растенията не са заградени в двор, а са пръснати хаотично на едно голямо пространство около и във двора на Ловния дом.

Бамбукът тук е остатък от експеримент проведен през 50-те години на XX век и е внесен от Индокитай. Целта е била да се адаптира към местните условия и да се използва в мебелната индустрия. За съжаление зимите в Странджа са се оказали твърде сурови за този топлолюбив вид и впоследствие идеята е зарязана.

След това се връщате, минавате покрай чешмата и параклиса „Св. Богородица“ и продължавате по черния път.

Той се движи успоредно на река Велека. Пътят е изключително удобен – широк и застлан с добре уплътнен чакъл. Без голямо усилие се преминава 5,5 км по него – изцяло е равен, без изкачвания или слизания.

 

 

Ако се продължи по него може да се стигне до село Кости. По пътя има отбивки както до Индипасха, също така и до още едно много свято за странджанци място – Голямата аязма във Влахов дол.

След преминаването на 5,5 км има отбивка вдясно. Мястото е отбелязано с голяма информационна табела, на която пише „Тракийско оброчище Индипасха“.

В близост до тази табела има съвсем малък паркинг, за тези, които са тръгнали към мястото с автомобилите си. Добре е да се има предвид, че паркингът може да побере едва четири – пет коли.

Край самата отбивка за светилището има отвесни скали по които расте рядката разновидност на папрат – т. нар. „волски език“. Забранен за събиране вид!

Оттук вече следва стръмен път, който трябва да се вземе пеш. Пътят е широк и удобен, но не е настлан с чакъл и затова е забранен за преминаване с автомобили, тъй като биха го увредили сериозно . Освен това е и доста стръмен – дължината на пътеката е 1,5 км, но денивелацията е голяма – изкачването е 110 м. Взема се пеш за около 20 – 30 мин. Минава се през сенчеста и влажна букова гора.

Пътеката към Индипасха е досущ като тропическа гора – с множество лиани, папрати и растението с големите листа – източен лопох

В края на пътеката има отново голяма табела с информация за Индипасха , както и дървени маси и пейки за отмора и пикник. Оттук следва слизане по хлъзгави дървени стъпала с парапет в дълбокия сенчест дол, където е разположено самото светилище.

Внушителната гледка кара всеки дошъл на това място да ахне от почуда. Представлява голяма отвесна скала, по която са виснали множество лиани. В нейното подножие се намира извора с лековитата вода. Ако няма много хора, цари неописуема тишина. Сякаш самата природа е замлъкнала, за да не нарушава хармонията на сакралното място.

 

 

Предполага се, че името Индипасха означава буквално „След Пасха“ . Обяснението за това, според местните хора, е че водата от извора е най-лековита в първата неделя след Великден. По това време има и най-голям интерес към светилището- събират се огромни опашки от хора, чакащи да си напълнят от „живата“ вода. Освен изцеление, вярващите намират тук и духовно пречистване.

А напълването на вода е нелека задача – човек трябва да се свие и пресегне в тясна цепнатина, където е скрития извор. Струята е съвсем слаба и за напълването на малка бутилка 0,5 л са необходими 2-3 минути. Обичайна практика сред търсещите изцеление е да окачват своя дреха на висналите лиани. Това е древен езически обичай, според който по този начин болестта на човека се явява в нищото – не е нито на земята, нито във водата и буквално изчезва. Тъй като това придава невзрачен вид на светилището, в последните години се забелязва значително намаляване броя на окачените дрехи. На мястото вече се оставят само конци от дрехата на болния.

Освен езически тук се упражняват и християнски обичаи – палят се свещи на своеобразния открит параклис – форма на преклонение пред единствения Бог – Създател и възприемайки мястото като негово творение и Божие чудо. Това преплитане на християнски и езически вярвания се нарича религиозен синкретизъм. Светилището Индипасха, заедно с параклиса „Св. Троица“ край Граматиково (16 км), параклиса „Св. Георги“ край Заберново (24 км) и пещерата на „Св. Марина“ край Кости (43 км) са сочени, като едни от най-ярките примери за такова преплитане в Странджа планина.

 

Според местно предание, след векове на забрава, мястото било наново открито от местен жител. За това му помогнал неговия стар бивол. След дълги години на вярна служба, биволът ослепял, но на стопанина не му се искало да го коли и го пуснал на свобода из околните гори. След няколко дни биволът се завърнал прогледнал. Минало време, биволът пак ослепял, стопанинът му отново го пуснал… и така историята се повторила няколко пъти. Стопанинът бил в почуда каква е тайната на неговото невероятно проглеждане. Отново пуснал бивола, но този път го проследил през гъстите непроходими гори. И така намерил тайнственото място.

Жителите на околните селища разказват, че е лоша поличба да се взема, каквото и да било от светилището – това нарушава неговата хармония и подредба. Може да се взема само от водата.  За нея се смята , че носи щастие дори и ако само се съхранява в дома, без да се ръси или пие. Интересното при нея е, че не плесенясва с времето, а се запазва напълно бистра.

Посещението на Индипасха оставя траен отпечатък у всеки достигнал святото място и дори невярващият в чудодейната сила на водата признава магичната атмосфера на местността.