Маршрут с. Българи-Параклис Св. Богородица-Трионски дол-Резерват Тисовица -Крепост Ургури

 

 

 

Маршрутът започва от село Българи, преминава край параклис Св. Богородица и се спуска в Трионски дол. Още в самото му начало може да се види изящното растение странджанска зеленика – див рододендрон, който вирее в Странджа от милиони години. По-нататък, маршрутът се движи се по поречието на река Трионска, насред гъста сенчеста гора. Има две отклонения, по които може да се стигне до други забележителности – резерват Тисовица и руините на крепостта Ургури.

Туристите, които харесват дълги преходи, могат да продължат към водопад Скока, природна забележителност „Попови Скали“ и да достигнат село Велика (близо до курорта Лозенец).

Характеристика на маршрута

Началото на маршрута е при отбивка от асфалтовия път между село Българи и село Кондолово. Тя се намира на 800 м от Българи и 6 км от Кондолово. В самото начало има обширна поляна, където може да се паркира автомобил. Може да се остави автомобила в село Българи за по-голяма сигурност и да се върви пеш до отбивката по асфалтовия път. До село Българи може да се стигне и с автобус от Царево, който тръгва сутрин и следобед, с крайна спирка село Кости. От отбивката, до Трионски дол върви черен път, който се използва от товарни автомобили на горското стопанство.

Накратко характеристиките на маршрута (при тръгване от село Българи) са следните:

  • Разстояние само до параклис Св. Богородица – 2,7 км в едната посока и денивелация 40 м. Това е вариант за кратка и спокойна разходка, при която може да се види странджанска зеленика.
  • Цялото разстояние до Трионски дол – 7 км в едната посока и 200 м денивелация.
  • Отклонение и преминаване по една от пътеките в резерват Тисовица – още 2,6 км в едната посока и 140 м денивелация.
  • Отклонение за посещаване руните на крепостта Ургури – още 1,6 км в едната посока и 160 м денивелация.

Посещението на тези обекти може да се раздели на няколко разходки в различни дни – всеки сам трябва да прецени възможностите си. Ако се вземе всичко наведнъж, се изминават близо 24 км (отиване и връщане) в рамките на 7 часа непрестанно вървене.

Препоръчително е човек да бъде обут с туристически обувки или закрити маратонки с грайфер, както и да се предвиди спрей против кърлежи. Най-подходящ за разходката е месец май, когато е цъфтежа на странджанската зеленика. При разходка през лятото – възможно е да има цели рояци от досадни дребни мушици, характерни за Странджа. Добре е през този сезон да се носи шапка и големи тъмни очила, които донякъде биха могли да ви предпазят.

Как се стига до параклис Св. Богоридица и Трионски дол?

Маршрутът започва с плавно спускане по широк път през гора. Пътят е много удобен, настлан с чакъл и се използва от автомобили на горско стопанство.

В началото гората е по-рядка и добре осветена от слънцето и постепенно гората се сгъстява. След преминаване на първия километър, на места, вляво и вдясно край пътя се среща растението странджанска зеленика. Храстите тук са малко – находището не е толкова богато, както е например при Кондолово, или при Марина река. За сметка на това има разкошни, пищни храсти, богати на цветове в началото на месец май. Зелениката е рядък вид, защитен от закона и в България се среща единствено в Странджа. Късането й е забранено!

 

 

След 1,9 км се достига параклис Св. Богородица. Има вековно дърво, дъб благун на 550 години. Налични са маси и пейки за пикници. Жителите на село Българи се събират , за да изразят почитта си към светата майка. Това се прави през август, около християнския празник Успение Богородично по стар стил (28 август). За тях това е голям празник и се освещава курбан за здраве и благоденствие. Същият обичай имат и жителите на близките села Кости и Бродилово. Те също си имат параклиси посветени на Св. Богородица, които са в гъсти гори – обитание на странджанската зеленика.

Тукашният параклис е един от най-големите в Странджа и е изграден съгласно стара и позабравена традиция в района – да се правят две врати на параклисите.

Съвсем скоро след подминаване на параклиса се достига ограда с предупредителна табела за лов. Оттук нататък пътят преминава през ловни полета на Държавно ловно стопанство- Граматиково.

Внимание: Възможно е оттук нататък да се упражнява групов лов от 01.10 до 28.02 и индивидуален лов целогодишно. Няма законова забрана за преминаване на туристи, но с оглед – избягване на излишни тревоги и ваша собствена безопасност е препоръчително или да се избягва посещение в периода 01.10 – 28.02., или през този период да се позвъни на ДЛС Граматиково за съгласуване.Забранено е преминаването с МПС.

Скоро след това пътят оттук  достига до река Трионска и се налага да се премине през нея. Нивото й е ниско, така, че това не представлява трудност. Има и нахвърляни камъни, по които може да се премине, без да се гази.

Следва излизане от сенчестата гора и се достига до голяма открита поляна. Преминава се покрай малки, ловни постройки и вишка за лов. При достигането на този разклон, се продължава направо за Трионски дол, крепостта Ургури и евентуално село Велика. При отбиване вляво – отива се към резерват Тисовица, за което има информация.

Оттук нататък пътят се движи успоредно, над реката, по склона, който се пада вляво. Навлиза се в защитена местност Странджански дъбрави. Съгласно информационните табла тук се срещат и други терциерни видове, подобно на странджанската зеленика – колхидски джел и странджанско бясно дърво.

Странджански дъбрави се явява буферна зона на резерват Тисовица. Постепенно пътят слиза надолу и се движи по брега на Трионска река. Реката е наречена така заради дърводобива в миналото. Използвали са я за бичене на дървета.

Високите дървета тук осигуряват гъста сянка – преминава слаба слънчева светлина. А реката осигурява висока влажност на въздуха. Това е благоприятно за увивните растения – лианите.

При достигане на разклона, където има вишка за ловци, трябва да се продължи в западна посока и да се премине край вишката. Употребата на GPS-приемник е силно препоръчителна, тъй като няма никаква маркировка до достигане на резервата.

След около 800 м има друг разклон. Там трябва да се хване отклонението вдясно (север).

След кратко изкачване се достига резерват Тисовица. Има положени информационни табла и карта на пътеките в резервата.

Съгласно установения ред, в резерват Тисовица е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на преминаване по двете разрешени за туризъм пътеки. Накратко режимът на дейности е следният: забранено изхвърляне на отпадъци, палене на огън, бивакуване, късане на растения, преминаване по немаркирани пътеки, безпокойство на дивите животни.

Как се стига до руините на крепостта Ургури от Трионски дол?

От Трионски дол се прекосява реката на посоченото място. Нивото й през месец май е ниско. Може да се премине и стъпвайки по нахвърляните камъни. Следва вървене по широк черен път, който на места е леко обрасъл. След около един километър следва завой вляво и изкачване към хълм „Градището“. Това е и най-неприятната част от целия маршрут, тъй като пътеката е напълно обрасла с трева и изобщо не си личи път. Никъде няма маркировка или информационни табла, които да указват посоката.

 

 

 

Крепостта Ургури е била построена през V-VI век. Това е времето на византийския император Анастасий и тогава тези земи са били под византийска власт. През този период са построени и много други крепостни стени по Черноморието – Аполония, Месамбрия, Ахтопол, Кастрич, Черноморец и др. Крепостите били начин да се възпрепятстват нашествията на славяни, готи, авари по това време – период на Великото преселение на народите. Впоследствие, след идването на прабългарите и обявяването на Българската държава, тази крепост била гранична зона с Византия. Предполага се, че селището е придобило името „Ургари“ по името на прабългарското племе, което охранявало крепостта. За съжаление в наши дни са останали само купчини камъни. Ургури би могла да бъде оценена само от хора със задълбочен интерес в сферата на археологията.

За тези, за които руините на Ургури представляват ценност – има и друг, алтернативен път за достигане на Ургури, като се избегне прегазването на Трионска река. Пътят се пада от другата страна на реката.

Продължение към село Велика

Склонните към по-дълги преходи туристи биха могли, след отбивката към Ургури, да продължат към село Велика (на 4 км от Лозенец). Разстоянието, от Трионски дол до село Велика е близо 10 км. Минава се покрай водопад „Скока“ (4,5 км) и Природна забележителност “Попови скали“ (7,5 км). Излиза се от Природен парк Странджа. Пътят е широк и удобен, настлан с чакъл, (подобно на началото на тук описания маршрут). Навярно би могъл да се вземе и с велосипед.

Опазване на природата

Тъй като районът попада в границите на Природен парк Странджа, Натура 2000 и Защитена местност Странджански дъбрави, то при посещение е наложително придържане към установения ред и спазване режима на дейности.

При завръщане в село Българи могат да се разгледат църквата, нестинарския конак и старите къщи. Край селото може също така да се посетят:

  • Екопътека към връх Дядо Вълчо и Защитена Местност Пирен по периферията на резерват Силкосия.
  • Село Кости (7 км) и три екопътеки в неговите околности.

Ако се тръгне на изток към Царево (17 км) могат да се посетят местността Марина река (4 км), както и плажовете и  екопътеките в близките  Варвара (25 км), Ахтопол (31 км) , Синеморец (36 км) и Приморско (33 км на север).

Ако оттук се поеме на запад към Малко Търново (46 км) по пътя могат да се да се посетят селата Кондолово (6 км) и Граматиково (16 км) за още екопътеки и забележителности.