Познавателен маршрут в Странджа „Хищници”

 

 

 

Познавателен маршрут „Хищници” започва от село Заберново и преминава през защитената местност „Парория“.

Заберново отстои на 64 км от Бургас, а от Малко Търново е на 42 км.

Кратка историческа справка за село  Заберново и Защитена местност Парория

Местността е била населена от дълбока древност, за което свидетелстват тракийските мегалити в местността Парория. Предполага се, че настоящето село е възникнало в края на XVII век от сливането на две села.

За произхода на името Заберново има няколко хипотези: една е свързана със Заборна – от тракийски езиков корен “берна”= пълен, изобилен; друго предположение е, че името на Заберново произхожда от Заберган – хан на българите кутригури (550 – 558). Заберган с войската си е извършвал преходи из целия Балкански полуостров чак до Цариград и дори е бил заплаха за император Юстиниан І през 558 – 559 год.

В околностите на селото има множество тракийски и антични паметници – долмени от Х в. пр. Хр. и могилни некрополи. На 4 км югоизточно от Заберново, на завой на р. Стръмница, са локализирани останките на ранновизантийска крепост. В местността „Рупите“ се забелязват следи от металургична дейност.

 

 

Преди заселването на днешното си мястo селото е било в местността „Юртя“, 2 км на север, а след това в м. „Тулпан“ – на същото разстояние в южна посока. Селото се установило на сегашното си място преди повече от 250—300 години. В него се влели жители от две села: едното било разположено в коритото на р. Велека при вливането на притока й  Младежка река, а другото се наричало Телкиляр, намирало се   на около 15 км североизточно по билото Уграш – Хаджийка – Атлиман.

Североизточно от  Заберново, в местността „Манастирет“ или „Балаклия“, са останали следи от старо селище и от големи манастирски сгради. Има основания да се предполага, че тук се е намирал средновековният гpaд Угреш. За него се споменава в една приписка в молитвослов от 1600 г. , направена от йеромонах Василий. В подкрепа на това предположение са и останалите до днес множеството топоними: Уграш (височина), Уграшки извор, Уграшки дол, Уграшки гьол и др., които фонетически са много близки до Угреш.

Селището е било обезлюдявано на няколко пъти и след това заселвано наново. Това се случило след Руско-Турската война през 1829 г., след Освобождението през 1878 и след Илинденско-Преображенското въстание през 1903.

Към настоящ момент тук живеят едва около 100 души(117 жители-2009 г.) с основен поминък животновъдство.

 

 

 

Землището на Заберново е осеяно с култови паметници, като се почне от:

  • Селската черква „Св. Лука“ – най-старата във вътрешността на Странджа (XVII в.);
  • Заберновския манастир (XIV в.);
  • Параклис “Св. Георги” – намира се на около 2 км южно от селото, в олтара му е вградена плоча с изображение на тракийския конник;
  • Параклис „Боже име“ – на 5 км южно, построен е през 1925 г. след съновидение на баба Жора Георгиева, празнува се на Спасовден;
  • Параклис “Св. Дух” – на 1 км източно от Заберново, в местността „Опята гора“, в съседство с долмен, преди векове на това място е имало манастир;
  • Параклис “Св. Марина” – останки от параклис, разположен на стръмен и труднодостъпен терен, за който се смята, че е служел като място за наказание на монасите от Заберновския манастир, ако се случело да извършат някакъв грях;
  • Параклис „Св. Богородица“ – намира се на 1км северно от селото и
  • Параклис „Св. Константин“ – на около 2 км сверно.
  • Има и още един параклис – „Св.Богородица“, намира се на около 6 км южно от Заберново, при вливането на р. Младежка във Велека, там където преди повече от 300 г. е съществувало селище и изселилите му се жители основали днешното Заберново и Стоилово. Параклисът е известен и като „Велечката Света Богородица”, в сегашния си вид е построен най-вероятно през XIX в. Колкото и да е срамно трябва да се спомене, че преди години в този малък храм се отглеждали прасета, от тях е останал пласт от свински тор, иконите са омърсени с нечистотии, а свещникът е зарит в торта..

 

 

Природната местност Парория се намира северозападно от Заберново. Обявена е за защитена заради множеството вековни дървета, които се срещат на нейна територия, както и редките растения. Освен с природата си, местността е ценна и заради историческите богатства от няколко епохи, които крие.

Още траките са я определили като свещена, и там сега могат да се видят останки от техния бит – т.нар. долмени. През Средновековието, местността е била сакрална и за християните – имало е цял манастирски комплекс.

Предполага се, че там е било средище на последователите на християнското учение исихазъм. Също така има хипотеза, че на мястото на днешния параклис „Св. Петка“, построен през XIX век, е бил самият манастир на основоположника на исихазма Григорий Синаит. До него може да се достигне по маршрут започващ от Заберново, който пресича цялата местност Парория.

 

 

 

Познавателен маршрут „Хищници” минава през тези интересни места на ПП Странджа, богати на природни дадености и културно-исторически ценности. По протежението му са обособени 14 информационни точки. За растенията и животните, които се срещат по трасето има информация, поднесена на специални табели, разположени по маршрута.

Над 20 вида са животните, обитаващи съхранените гори на ПП „Странджа”. От тях хищните бозайници са 11 вида. Маршрут „Хищници” ни запознава и с всички тях: Лисица (Vulpes vulpes), Белка (Martes foina), Вълк (Canis lupus), Чакал (Canis aureus), Дива котка (Felis silvestris), Невестулка (Mustela nivalis), Черен пор (Mustela putorius), Пъстър пор (Vormela peregusna), Златка (Martes martes), Язовец (Meles meles), Видра (Lutra lutra).

 

 

 

 

 

Екопътеката се спуска и изкачва по стари горски пътища, като пресича на две места пълноводната през зимния период Заберска река. Дължината на маршрута е 6 километра, които при нормален ход се изминават за 4 часа. В неговата зона се намират множество вековни дървета, сред които най-старото за цяла Странджа дърво – благун над 900 годишно. То е високо 25 метра, а диаметърът на ствола му е 162 см, обиколката- 7 метра.

 

 

Пътят преминава през т.н. калища, които са особено важни за дивите свине. Една от информационните точки обяснява защо това е така.

При преминаване по маршрута интересни неща се научават и чрез няколко игри. Една от тях дава възможност да се поставим в ролята на хищник или жертва. На дървена пътека с ширина 2 м и дължина 5 м в четири отделни писти са подредени следите на преследваните и преследващите животни. Всеки участник може да опита да измине пътя, като стъпва върху дирите. Те показват реално разстояние, направено от животното при стъпка или скок.

При друга игра трябва да подредим реална хранителна верига, като чрез плъзгане поставим различни елементи /изобразяващи животни, растения и бактерии/ на правилното им място.

За най-малките туристи е интересна и т. нар. люлка, на която могат да проверят дали тежат колкото един вълк. Макетът на хищникът е с реални килограми и размери.

 

 

Познавателен маршрут „Хищници” е изградена по проект „Устойчиво управление и устройство на ПП „Странджа”.