Село Звездец и Защитена местност „Велека”

 

 

Звездец се намира в планината Странджа, близо до река Велека, на която от 1942 г. има хидрометрична станция на Националния институт по метеорология и хидрология (№ 83700). Звездец се намира на 20 км от общинския център Малко Търново и на 53 км от областния център Бургас. Селото е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Тракийските надгробни могили в землището на Звездец говорят за неговота важна роля в древността – кръстопът на важни пътища между Факия и Василико (дн. Царево), Ахтопол и Инеада (дн. в Турция).

Селото се споменава за пръв път през XVII век под името Гьоктепе, от турски „звезден връх”като по това време е важен жскотовъден център и едно от най-големите села в Странджа. В края на XVIII век и началото на XIX век е неколкократно опожарявано от кърджалии. Тук се е намирало най-старото училище в Странджа, изградено в началото на ХІХ век, а жители на селото взимат участие в Руско-турската война от 1828 – 1829 г.

 

Звездец е един от центровете на Преображенското въстание през 1903 г., като решението за началото му е взето в близката местност Петрова нива. За войвода на участъка е избран Киро Узунов. При потушаването на въстанието 25 от 100 къщи, църквата и училището са изгорени, а населението напуска селото. Смъртната дружина на селото е в състав: Христо Тодоров (войвода), Тодор Кирязов (подвойвода), Тодор Деликяровов, Костадин Лостов, Никола Делибозов, Пройко Пеев, Стойчо Панайотов, Тодор Г. Трандев и Христо Каратодоров.

През следващите години част от тях се завръщат, а след Балканските войни (1912 – 1913 г.) в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия. Към 1926 г. жителите му са 574 души, а днес- 486 жители по данни от 01.02.2011 г.

 

Селото е разположено в подножието на Селски баир, на високо и огледно място, от което се разкрива панорама към Централна Странджа. В Звездец и неговите покрайнини има около 60 извора и чешми.
Интересни за посещение са параклис „Св. Петка”, на около 2 км южно от селото, подновеният параклис „Господьовото манастирче”, „Успение Богородично” – параклис в самото село, Махмукьово кале – останки от крепост на 8 км югоизточно от селото.
В Звездец 12 къщи са обявени за архитектурни паметници.
След селото, в посока М. Търново, е разклонът за Петрова нива, местност, свързана с избухването на Преображенското въстание през 1903 година.
Всяка година в продължение на два дни – предпоследните събота и неделя на юли, се провежда Ден на родното село, който в миналото се е наричал селски събор (панагир).

Църква „Свети Атанасий“

 

Църквата датира от края на ХVІІІ – началото на ХІХ век. През 1903 г. цялото село и храмът са изгорени, заради събитията от Илинденско-Преображенското въстание. През 1910 г. е построена в сегашния й вид. При оформянето на вътрешното пространство на храма е използвано решение, което не се среща никъде другаде в нашата църковна архитектура. Полукръглата абсида продължава до покрива, като по този начин не се чувства долепена, а органически свързана с тялото на църквата. Постигнато е монументално и естетическо въздействие.

Защитена местност „Велека“

 

Обхваща голяма площ 1546.3 ха от землищата на селата Звездец, Бръшлян и Стоилово. Обявена е с цел запазване на старите дъбово – букови гори и живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на река Велека, където тя преминава през карстов район и образува множество меандри. Във вековните девствени гори и скалисти склонове намират убежище много птици като скалния орел, който на територията на България единствено в Странджа гнезди по дървета. Срещат се още черен щъркел, египетски лешояд и много бозайници. В река Велека се намира една от най-добре запазените в Европа популации на видрата.
Територията е особено подходяща за посещение от туристи – достъпна е от м. Ковач, Петрова нива и Стоилово.
Категория: Защитена местност „ВЕЛЕКА”
Площ: 1546.3 хектара
Местоположение: Област: Бургас, Община: Малко Търново, Населено място: с. Бръшлян, с. Звездец, с. Стоилово
Документи за обявяване: Заповед №76 от 18.01.1989
Цели на обявяване:
1. Запазване на първичните горски екосистеми и живописния каньон на р.Велека
Режим на дейности:
1. Забранява се всякакво строителство, разкриването на кариери, минно-геоложки и други дейности, с които изменя естествения облик на местността или водния и режим
2. Забранява се извеждане на сечи, освен отгледни, санитарни и селекционни
3. Забранява се ловуване , освен регулиране числеността на хищници (лисици, чакали, диви кучета, диви прасета) в периода 1 септември – 1 март, пр доказана необходимост
4. Забранява се безпокоене и улавяне на диви животни, събиране и унищожаване на яйцата и гнездата на птиците
5. Забранява се късане на цветя
6. Забранява се използване на химически средства за растителна защита
7. Забранява се събиране на билки, гъби и горски плодове за търговски и промишлени цели
8. Забранява се залесяване с иглолистни и други нехарактерни за района дървесни видове
9. Разрешава се паша на домашни животни, без кози
10. Разрешава се използването на химически средства за растителна защита в обработваемите земи от поземления фонд
11. Разрешава се стопанисване на земите от поземления фонд по традиционният начин на стопанисване
Припокриване (частично или пълно):
1. Природен парк: СТРАНДЖА
2. ЗЗ по директивата за птиците: Странджа
Вековен дъб-благун в м. Тончов пазлак. Вековното дърво е с обиколка 5.50 м, диаметър около 2 м и в удивително добро състояние.

Защитена местност “Кривинизово”(109 ха)

 

Обявена е през 1991 година с цел опазване на естествени горски съобщества от благун, горун, източен бук с подлес от странджанска зеленика и странджанска боровинка, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове, като египетския лешояд. Заема част от южните склонове към долината на река Велека.

Защитена местност “Моряне”(102,7 ха)

 

 

Разположена е на скалистия десен бряг на река Велека, на около 4 км югозападно от село Звездец. Типичен орнитологичен обект. Тук гнездят много редки видове птици. С такава цел е поставена под защита – запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици, включени в Червената книга на Република България и в списъка на застрашените видове в Европа.

 

Махмукьово кале

Средновековна крепост Махмукьово кале се намира на 8.33 км югоизточно по права линия от центъра на село Звездец. Изградена е на височина с много стръмни склонове, заобиколена от три страни от река Велека. Височината има конусовидна форма. Достъпна е само от североизток, където чрез седловина се свързва с останалите възвишения. Надморска височина- 234 .

Крепостта има формата на правоъгълник със заоблени ъгли и площ около 5 дка. Крепостната стена е от ломен камък, споен с хоросан. Във вътрешността е имало постройки. Една от тях е може би средновековна църква