Странджа-основен район за пеперудната фауна в България

 

 

 

 

Координати: 27° 37’ 17’’ E, 42° 4’ 3’’ N — Надморска височина: 245 m — Площ: 116486 ha

Описание: Странджанският район се намира между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Обхваша ридовете Босна и Хасекията, българската част от планината Странджа и черноморското ни крайбрежие южно от Бургас до границата с Турция. Има хълмист и ниско-планински силно еродиран релеф, разчленен от гъста долинна мрежа на реките Факийска, Велека и Резовска.

 

Характерен е със специфичната растителност от южноевксинско-колхидски видове. Основните растителни съобщества, у нас типични само за този район, се състоят от източен бук (Fagus orientalis), източен горун (Quercus polycarpa), странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), странджанска боровинка (Vaccinium arctostaphylos), лечебна лавровишня (Laurocerasus officinalis).

 

 

 

В изграждането на горите от източен бук участват още сребролистна липа (Tilia tomentosa), и други растителни видове, някои от които реликтни — Corylus colurna, Acer platanoides, Acer campestre и други. Интересна особеност в разпределението е инверсията в разположението на съобществата на източен бук — заемат дълбоките усойни долове и са разположени под дъбовете.

Ксеромезофилната растителност е представена с гори от източен горун (Quercus polycarpa) с участието на габър (Carpinus betulus), цер (Quercus cerris), глог (Crataegus monogyna), реликтният вид мушмула (Mespilus germanica) и Sorbus torminalis. Подлесът най-обикновено е от Genista carnalis, Brachypodum sylvaticum, Festuca heterophylla, Poa nemoralis, Salvia forskaohlei, Primula vulgaris, Cyclamen coun, Trachystemon orientalis, Daphne pontica. Производната растителност е изградена от Cistus incanus, Cistus salvifolius, Poa bulbosa, Chrysopogon gryllus, Dichantium ischaemum и др.

 

 

Странджанският район е и единственият от страната със съобщества от калуна (Caluna vulgaris) и пирен (Erica arborea). По крайбрежната ивица се среща псамофилна и халофилна тревиста растителност от черноморско плюскавиче (Silene euxinia), мащерково плюскавиче, (Silene thymifolia), гмелинова гърлица (Limonium gmerlini), крайморско какиле (Cakile maritima), морско зеле (Crambe maritima), пясъчна млечка (Euphorbia peplis), приморска млечка (E. paralias), крайморска люцерна (Medicago marina), морски ветрогон (Eryngium maritimum), крайбрежен астродаукус (Astrodaucus litoralis), черноморски отантус (Otantus maritimus), татарски млечник (Lactuca tatarica) и много други. На места край реките има заблатявания и влажни ливади.

 

 


 

По отношение на дневните пеперуди районът е сравнително добре проучен; първо е изследването на Илчев (1924). Причините за включването на района са:

(1) наличие на важни популации на 13 от целевите видове [списък по-долу], особено на Heteropterus morpheus и Lycaena ottomanus,

 

и

(2) наличие на важни популации от редица други редки видове, като Zerynthia cerisy, Kirinia roxelana, Hyponephele lupina, Minois dryas, Hipparchia syriaca.


Целеви видове: Thymelicus acteon, Heteropterus morpheus, Zerynthia polyxena, Parnassius mnemosyne, Lycaena dispar, L. ottomanus, Glaucopsyche alexis, Maculinea arion, Apatura metis, Nymphalis xanthomelas, Euphydryas aurinia, Melitaea trivia, Brenthis hecate.

 

Защита и заплахи: В Странджа има редица защитени територии, като природният резерват Силкосия — първият резерват в България, основан през 1933 г. с над 260 вида растения, Узунбоджак — най-големият и най-представителният биосферен резерват и още три резервата и 11 защитени местности. Изключително сериозна заплаха е незаконното строителство на курортни комплекси по крайбрежието и на територията на парка. Друга сериозна заплаха е законната и незаконна гола сеч в района, както и стихийното строителство в населените места по и близо до крайбрежието.

Други бележки:

• Над 70 вида растения, включени в Червената книга на България, се намират само тук.

• През Странджа минава един от основните миграционни пътища на птиците (Via Pontica); 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 — в Световната червена книга.

• Странджа е рефугиум на редица терциерни растителни видове и флората и е по-близка до тази на понтийско-евксинската на Кавказ и Понтийските планини, отколкото до европейската.

• По отношение на пеперудната фауна, въпреки южното си местоположение и малката си надморска височина, във вътрешността на Странджа преобладават бореалните и мезо-хигрофилните видове.

• По-важни косервационно значими нощни пеперуди установени в района са: Lasiocampa grandis, Moma alpium, Acronicta alni, Acronicta cuspis, Acronicta strigosa, Schrankia taenialis, Clytie syriaca, Dysgonia torrida, Euchalcia modestoides, Mycteroplus puniceago, Janthinea friwaldskii, Praestilbia armeniaca, Rileyiana fovea, Calophasia platyptera, Amphipyra stix, Amphipyra micans, Agrotis vestigialis и други.

• Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на ЕС.

Автори:  Станислав Абаджиев, Стоян Бешков