Уникалната природа на Странджа

 

В Странджа се срещат уникални растителни видове, горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун, бор, смърч, ела и др. Богатството на флората на планината е съставено от 1665 растителни вида, сред които десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа наброява 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида.

 

 

Флора

Странджа е планина с уникални природни дадености и с изключително флористично и фитоценологично богатство, което е резултат от специфичното и местонахождение между различни области на влияние. Растителността тук се доближава повече до тази на Кавказ, отколкото до типично европейската.

Рядко срещания климат на територията на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско– евксинската флора на Кавказ. В Странджа са най-западните останки от тази флора, на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморското и най- вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 вида– над 47% от видовете висши растения в България.

Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро– азиатски, средноевропейски, понтийско– централноазиатски и други флорни елементи, допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение и флористично разнообразие. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити– срещат се само в Странджа или по западното Черноморско крайбрежие. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в “Червена книга на България”.

 

Символите на Странджа са: Rhododendron ponticum -странджанска зеленика, Vaccinium arctostaphylos L.-странджанска боровинка, Hypericum androsaemum L.- багрилна звъника, Sideritis syriaca L-странджански (кримски) чай, Quercus hartwissiana– странджански дъб, Mespilus germanica– мушмула,  Calluna vulgaris– калуна,  Fagus orientalis– източен бук,  Saponaria stranjensis– странджанско сапунче, Cistus salvifolius– тамянка,  Daphne pontica– странджанско бясно дърво, Pyracantha coccinea– червена пираканта и др.

Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.

Вековните гори в природен парк  „Странджа“ представляват 29 процента от територията на парка. За сравнение вековните дървета на територията на цялата страна общо са не повече от 9 процента.

Фауна

Странджанският регион, включително крайбрежната ивица е един от най-богатите на животински видове в България. Разнообразието и идентичността на видовете е много добре запазена, тъй като в продължение на десетилетия достъпът до планината е бил ограничен поради близостта на държавната граница.

Сред безгръбначните животни в Странджа консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10. По Директивата за местообитанията се опазват пеперудите лицена (Lycaena dispar), еуфидриас (Euphydryas aurinia), калиморфа (Callimorpha quadripunctaria), от бръмбарите -еленовия рогач, обикновенния и буковия сечко и др.

Странджа е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 404 вида.

По своето рибно богатство е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната акватория. Броят на реликтните видове е голям -9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат. – Вorealis – северен, видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания).

 

 

Ендемични за Черноморския басейн са 6 вида като лупавец, стронгил, лихнус и др. Два вида попчета и морската бяла риба са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Резовският карагьоз е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие. В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби, а в националната Червена книга -8 вида, сред които дивият шаран и брияната. В дълбоките води летува калканът, писията, морската котка и морската лисица. Есента край брега мигрира черноморската акула. Черноморската скумрия до 1963 г. масово е мигрирала край брега на района през мм. май и ноември. Отбелязвани са години на голям улов и такива на слаб, но никога не е забелязано толкова дълго прекъсване на миграцията. Стопанско значение имат пасажните и мигриращи риби – паламуд, сафрид, лефер, барбун, копърка и кефаловите риби.

В морето от бентосните (дънните) животни представители са: черната ядлива мида, заела подводната част на скалите край брега, карболомията и бялата пясъчница, заровени в пясъка на плажовете, рядко срещаните стриди „ветрило“ и „калпаче“.

Охлювите, населяващи плитката крайбрежна зона, бележат изключително голямо разнообразие. Рапанът – най-големият от тях, се заселва в акваторията на Ахтопол около 1950 г., за да стане напаст за мидите към 1980 г.

Ракообразните са представени от най-големия черноморски крив рак паур, големия бял рак карцаля, черното криво раче, скаридата. Бялото плуващо раче живее на колонии по пясъчното дъно. Рядък представител на правите раци в пясъчната зона е и правият пясъчен рак. В малките ручеи под камъните и на брега живее кривият земен рак. Прави раци се срещат и в най-долното течение на р. Велека. Между кафявите водорасли се крие морският паяк.

 

 

На територията на Странджа са установени 10 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата, ендемичният подвид на сирийската чесновница и южният гребенест тритон.

24 вида влечуги, представящи 70% от богатството на българската херпетофауна живеят в пределите на Странджа планина. Със световно значение са популациите на 13 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка -локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Защитени видове са също обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, змиегущерът, горският гущер и геконът.

 

 

В границите на Странджа са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. Тук гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са най-важната защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.

В областта между устието на река Велека, местността Царското кладенче, река Силистар и нейния естуар на юг в зависимост от сезона може да се наблюдават малка бяла чапла, сива чапла, чапла гривеста чапла, бял щъркел, черен щъркел, малък ястреб, жалобен синигер, жълта овесарка, гривеста рибарка, лопатарка, градински пъстър кълвач, папуняк, орел рибар, тръстиков блатар, ливаден блатар, осояд, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, червенонога ветрушка и др.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа -Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Над Природния парк „Странджа“ фронтът на прелета се стеснява до няколко километра и за един ден могат да бъдат наблюдавани огромни ята бели щъркели – до 40 хиляди, пеликани – 2 хиляди, осояди (Pernis apivorus) – до хиляда, мишелови(Buteo buteo) – 3 хиляди, кресливи орли (Aquila pomarina, А. clanga) – 2 хиляди.

Природният парк е най-важната територия в страната за гнездещите тук земеродно рибарче и сив кълвач и сред най-важните места за черен щъркел, египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, скален орел, малък орел, бухал, среден пъстър кълвач, полубеловрата мухоловка. 17 вида птици са включени в Червената книга на България, а 1 – в световната Червена книга.

През територията на Странджа прелитат световно застрашени видове като царски орел (Aquila heliaca), белоока потапница (Aythya niroca), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), степен блатар (Circus macrourus) и др. Крайбрежието на Странджа се използва от някои редки мигриращи птици (червеногуша гъска, аристотелев и малък корморан, нощни чапли и др.) както за почивка, така и за презимуване. Влажната зона северно от Малко Търново е най-големият стоящ водоем и около нея могат да бъдат наблюдавани над 200 вида птици.

Обширните горски масиви, поляните и крайречните ливади предоставят на грабливите, пойните, гълъбовите и синявцовите прелетни видове възможност за отдих и хранене.

В границите на Странджа планина се размножават 66 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е достоверно документирано.

Отделни индивиди от тюлена монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.

Прилепите са 25 вида, 13 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух, дългопръст и трицветен нощник, южен и малък подковонос, широкоух прилеп и др.).

Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, три вида сънливци, катерица и др.).

 

 

Обичайни за Странджа сред едрите бозайници са сърната(популация от около 660 броя),  благородният елен, вълкът (популация от 20-25 броя), дивата свиня (460). Широко разпространени са заекът и чакалът(2000). Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Странджа са лалугерът и европейският пъстър пор.

В националната Червена книга са включени златката, вълкът, пъстрият пор, видрата. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.